Заобиколена от вековни гори и природни феномени, Трявна носи усещане за гордост и принадлежност. Известни са няколко наименования на селището: Тиравна, Трева, Тръвни (“кошер за пчели”), Транс Вена (от лат., “преминавам отвъд”). Първите данни за съществуването на Трявна се срещат в турските данъчни регистри от 1565 г. По време на робството жителите били “дервентджии” – пазели прохода от разбойници, като в замяна са можели да носят оръжие и са ползвали данъчни облекчения, не е можело турчин да се роди или да бъде погребан в Трявна, а когато турски конник минавал през града, е трябвало да слезе от коня си и да мине пеша.
През 18-19 век Трявна се утвърждава със своите занаяти в областта на архитектурата, резбарството и зографството, които я вдигат икономически по време на Възраждането и я превръщат в стопански и културен център. Прочутият пътешественик и етнограф Феликс Каниц описва Трявна през 19 век като “българския Нюнберг” поради разнообразието от занаяти. През 17 век тук възниква най-старата – Тревненска художествена школа.
В Трявна има над 130 архитектурни паметника, разпределени в четири възрожденски ансамбъла. В Трявна са родени Ангел Кънчев, поетът Пенчо Славейков и първият български професор по химия, Пенчо Райков. Тук е обект номер 21 от 100-те национални туристически обекта, включен още през 1966-та година, когато възниква и самото движение.
Площад “Капитан дядо Никола” – Старият площад
Площад “Капитан дядо Никола” е обявен за паметник на културата от национално значение през 1967 година и е единственият в България, възстановен в своя възрожденски вид. Възниква с обществени нужди и е проекция на дворното пространство на дома. Носи името на капитан дядо Никола, който е обезглавен в битка с турците през 1856 година, а главата му е набита на кол и поставена в центъра на площада в Трявна. Тук са часовниковата кула с кивгирения мост, Старото школо, църквата “Свети Архангел Михаил” и много други сгради.
Часовниковата кула
Построена е за един строителен сезон и е акцент на площада. Висока е 21 метра, заедно с часовниковия връх и се състои от три тела. Легендата гласи, че чорбаджиите от Трявна отишли при турския управител в Търново да искат разрешение да строят часовникова кула и той приел при едно тежко условие – тревненки да свалят от главите накита сокай, който приличал на царска диадема и с него жените приличали на царици като вървяли гордо и достойно. Когато се завърнали в Трявна и съобщили решението, жените нито за миг не се поколебали да свалят сокая и да го предават като ценна реликва на идните поколения. През 1971 година към часовниковия механизъм е монтирано устройство, от което всяка вечер в 22 часа се носи песента Неразделни на Пенчо Славейков, която се е превърнала в химн на Трявна. Днес времето отмерва все още оригиналният механизъм от 1815 година, а на 24 часа се изкачват 70-те стъпала на кулата, за да се навие ръчно часовника. Паметник на културата с национално значение от 1967 година. Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Всяка вечер точно в 22:00 часа от нея се разнася мелодията на песента Неразделни по текст на Пенчо Славейков.
Гърбавият или “Кивгиреният” мост
Изграден е от камък през 1844 година на мястото на стар дървен мост. На моста е запазено ибричето, което остава като символ на тревненското гостоприемство. До часовниковата кула се намира чешмата и къщата на Къню Камбуров, която заради местоположението си се е превърнала в неизменна част от площада и кулата.
Старото школо
То е сред първите светски училища в България, строено през 1836-1839 година. Мястото за построяването на сградата е дарено от църквата Свети Архангел Михаил, градежът е дело на тревненци, със средства, дарени от тревненския търговец Никола Стоянов. Тук за около 8 години учителства Петко Р. Славейков, който въвежда гимнастиката, пеенето, публичните годишни изпити. Школото е част от специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.
Църквата “Свети Архангел Михаил”
Съществува предание за трима братя с царска кръв, които незнайно защо били прогонени от столицата Търново и когато след време били помилвани, решили всеки да направи по една църква, посветена на един и същ светия – св. архангел Михаил. Едната църква е сегашният Дряновски манастир, втората е сегашният Присовски и третата е църквата Св. Архангел Михаил в Трявна. Според сведения от Петко Славейков и Христо Даскалов, тези три цълкви са построени от тримата братя Асеневци в края на 12 век. След като църквата бива опожарена през 1798 година от кърджалиите, през 1819 година тревненци я възстановяват за 40 дни и дори успяват да я разширят, като за целта я вкопават в земята и запалват слама отвън, за да скрият от Фейзи ага, че я възстановяват. Храмът представлява трикорабна базилика с една централна и две странични апсиди. Иконите и дърворезбите на иконостаса и владишкия трон в нея са истински шедьовър на Тревненската художествена школа. Особено застъпени са растителните елементи в орнаментиката на дърворезбата. Образите на иконите са стилни и канонични. Когато започва строежът на първото светско училище в Трявна, църквата дарява мястото, което се строи на мястотто на църковни дюкяни, като дълги години църквата подпомага парично тревненското училище. През годините няма видна личност в Трявна, която да не е подпомагала църквата – било като дарител, като свещеник или като член на църковното настоятелство.
Славейковата къща
Представлява скромна двуетажна къща в ранновъзрожденски стил с каменно приземие и жилищен етаж. В нея в продължение на 23 години живеят Петко и Ирина Славейкови, които получават дома си като подарък от бащата на Ирина. Освен битовата част, тук виждаме и документална експозиция за семейство Славейкови. В тази къща са живели едни от най-великите хора на България.
Възрожденска архитектура
Възрожденската архитектура е гръбнакът на старинна Трявна. Възрожденската тревненска къща е на две нива – приземие от камък и етаж от дърво, четири пространства: чардак, къщи – помещение с ъглово огнище, соба и одая, която е служила за домакинско-складови нужди. Представител на ранновъзрожденския период е Даскаловата къща, Попангеловата къща и родната къща на Ангел Кънчев.
Даскаловата къща
Даскаловата къща е оградена с високи каменни зидове с бойници за отбрана. Представлява малка крепост, съответстваща на общественото положение на собственика й хаджи Христо Даскалов, заможен високообразован търговец на гюл и коприна. В приземието са били нейните стопански помещения, а на горния етаж има две жилища, свързани от просторен чардак.
Днес в музея на Даскаловата къща виждаме различни видове дърворезба. Овчарската дърворезба е най-простият вид, в която се използва джобно ножче за изработка на орнаменти върху дребни предмети от бита като хурка, вретено, лъжици, които овчарите са украсявали и подарявали на своите майки, сестри и съпруги. Битовата дърворезба е продължение на овчарската, като се извършвала не само от любители, но и от майстори марангози, а понякога е била извършвана и от майсторите, издигнали самата сграда. Виждаме разнообразни домашни иконостаси, които са съпътствали делниците и празниците в дома. Резбованите тавани са неповторими и носят славата на тревненските майстори надлъж и нашир.
Имено с Даскаловата къща и резбованите тавани е свързан един облог, считан за първият художествен конкурс в България. След като четири години градили къщата на чорбаджията хаджи Христо Даскалов, майстор Димитър Ошанеца се хванал на бас със своя калфа Иван Бочуковеца кой ще направи по-красив резбован таван. Затворили се в отделни стаи и работили шест месеца. Когато на Димитровден марангозите дошли да кажат тежката си дума и да отсъдят по облога, видяли едно красиво жарко юлско слънце, символизиращо младостта и желанието за живот, изработено на тавана от калфата Иван Бочуковеца, а в съседната стая греело едно спокойно и мъдро майско слънце на майстора Димитър Ошанеца, обсипано с 88 маргаритки, всяка различна една от друга. Историята разказва, че старите майстори провъзгласили калфата за майстор, а майсторът обявили в първомайсторство. По тази легенда Рачо Стоянов написва драмата “Майстори”, която после е превърната в опера от Парашкев Хаджиев.
Райковата къща
С развитието на търговско – занаятчийсикте отношения тревненската къща променя своята представителна фасада от двора към улицата. Внушителната архитектура и богато обзавеждане са били въпрос на престиж. Пример за това е Райковата къща, строена от майстор Димитър Сергюв за многолюдното семейство на търговеца Никола Райков. Тя се налага като тип къща през периода на Късното възраждане. Дървените миндери, домашните иконостаси, писаните ракли и сандъци, полиците и водниците – всичко в интериора е било сътворявано от ръцете на тревненските майстори. Най-въздействащи са резбованите тавани. Райковата къща – ранен представител на възрожденския тип къщи, строена през 1846 година от един от най-добрите майстори-строители уста Димитър Сергюв. Никола Райков е един от най-влиятелните хора в Трявна и уважаван търговец на розово масло, пестил, сливи и други, като неговите синове също се занимават с търговия като представители на своя баща в Букурещ и Русе. Неговият син Пенчо Райков се смята за основопожник на химическата наука в България. Той има няколко изобретения – пневматична вана, термометър с удължена скала, приемник за непрекъснато събиране на фракции под вакуум. Домът на професор Райков е паметник на културата с национално значение от 1967 година.
Тревненските майстори строители
Майсторът Димитър Сергюв, построил Райковата къща, бил прочут с новаторските си виждания и се утвърждава като архитект, построил храма Свети Георги в Трявна, Свети Свети Петър и Павел в Котел, църквата Св. Успение Богородично в Търговищ Учениците на Димитър Сергюв, Генчо Кънев и Генчо Новаков, заедно с техните ученици по-късно диктуват тенденциите в църковното строителство. Генчо Кънев изгражда църквата Свети Никола в Тутракан, където влага новаторските си виждания в нов тип църковна сграда – куполна църква върху схемата на вписан кръст. Уста Генчо Кънев допринася за църковната архитектура с катедралата Успение на св. Богородица във Варна, църквата Св. Богородица в Габрово, Св. Троица в Севлиево, Свети Архангели в Калофер, Света Троица в Котел, Свети Параскева в Плевен, Свети Свети Кирил и Методий в Свищов и общо около 80 на брой църкви и десетки училища в цялата страна са творения на прочутия строител. Неговия творения са Априловската гимназия в Габрово, училищата в Карлово, Търговище, Свищов, Разград, Върбица, Стара Загора, Варна, Бургас, Айтос, Елена, Калофер, Троян и в много други селища. Най-добрият ученик на уста Генчо Кънев – уста Генчо Новаков, твори църковни сгради, сред които Света Троица в Габрово, камбанарията на църквата Св. Успение Богородично в Търговище, камбанарията на Света Троица в Свищов, която завършва след смъртта на Колю Фичето, който я започва. 516 дюлгери са известни от проучванията от тревненския край. Освен в България, след Освобождението те са гурбетчийствали по строежи в Румъния, Турция и Мала Азия.
Фотографии: Личен архив.
Библиография:
- Официален уебсайт на община Трявна - https://tryavna.bg/za-tryavna/istoriya/
- Сайт на музеите в Трявна - https://www.tryavna-museum.eu/
- На разходка из възрожденска Трявна – Ирина Димитрова, Издателство Славена, Варна, 2018
- Тревненска архитектура – Лидия Горанова, Издателство Славена, Варна, 2008
- Тревненска дърворезба – Юлия Нинова, Издателство Славена, Варна, 2008
- Църквата Свети Архангел Михаил в Трявна – Люба Цанева, Издателство Славена, Варна, 2004