В центъра на София, на ул. “Цар Самуил” 34 се намира една триетажна фамилна къща, построена през 1912 година от един от първите теоретици на българската архитектура – архитект Трендафил Трендафилов, която къща през 1976 година е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата. През 2012 година в тази красива сграда със семпло и представително излъчване Жени Костадинова – журналист, автор на документални книги за Ванга, поезия и детска художествена литература, решава да създаде дом за стотици кукли и играчки, духовно пространство за малки и големи, където освен пътешествия сред многобройните кукли, се провеждат срещи с творци, изложби, културни събития, творчески работилници и детски празници с изработка на кукли.
През май, 2023 година посетих тази къща за първи път, като това, което първоначално смятах, че ме отведе там, бе любопитството да разгледам колекциите от кукли и да науча повече за самата къша с музей, след като бях разбрала, че е единствена по рода си в България. В морската ни столица съществува друг музей с кукли, но той е с фокус върху кукли за куклен театър, а не кукли за детска игра с колекционерска история. В последствие, когато се озовах на самото място, след резервация по телефона, тъй като къщата отваря само с предварителна уговорка, осъзнах, че посещението ми там е силно духовно преживяване, което цели да ми покаже творческия проект на една жена, инвестирала много любов в създаването и оживяването на това място.
Изкачвайки се по вътрешните вити стълби и влизайки в антрето на първия етаж, попаднах в света на разказвачеството, където оживяват приказните истории, познатите и непознати герои от детството, палитрата от цветове и символи от различни държави и епохи, един свят, създаден от множество детайли, обгърнати със символи и послания. На пръв поглед това е райско място за децата, които могат да разгледат и научат историите на много държави и епохи през куклите от тях, но също така е място за детето във всеки възрастен, което копнее да възстанови спомени и доразвие представи от детството и света на играта.
Сякаш се озовах в една огромна мултинационална детска стая, в която през изминалите 11 години Жени Костадинова е концентрирала толкова много любов и светлина.
Още с влизането творческата енергия ме озари. Бях посрещната от любезна дама, която ме разведе из всички пространства в къщата и ми разказа безброй любопитни факти и истории за куклите. Беше ми интересно да науча, че през 1970 година във Франция е направена първата порцеланова кукла, която е била само с порцеланова глава. След това всички кукли са били с истинска човешка коса и обличани във викториански стил. С тях определено не е можело да се играе и са ги слагали да стоят във витрини, защото са били много тежки, чупливи и скъпи. В края на 19 век в Италия започват да правят кукли от пластмаса, а в началото на 20 век куклите, които се създават, стават спящи и говорящи. Първите кукли в музея са на 150 години и се наричат Гертруда и Ана. Интересно ми беше да видя в музея и прототипа на Барби, създадена от германка по време на Втората световна война. В последствие американец харесва идеята и така създава куклата Барби.
Друг любопитен експонат е на кукла-бебе, което изглежда досущ като истинско бебе и е създадено от българка, живуща в Америка, която създава такива кукли-бебета за киното. Малко страховито, но също така интересно, бе да науча за създаването на кукли-бебета, чието предназначение е да заместят починало бебе в дадено семейство. Не успях да разбера подробности, понеже преминахме нататък в разглеждането на оставащите стотици кукли с техния произход и истории, но се замислих за психичната функция на куклата-заместител на починало дете. За децата куклите играят ролята на преходен обект, според Доналд Уиникът, с помощта на който детето може да се отдели от психологическата слятост с майка си. Преходният обект има ролята на сигурност, но и на междинно пространство между сливането и автономността. Замислих се, че куклата-заместител на починало дете навярно има сходна функция за възрастните – като вид преходен обект за родителите между двете реалности на родителство и на загуба. Не съм попадала на подобни традиции и практики в България.
Непознати и интересни ми бяха и голяма част от куклите от над 75 държави, представляващи етнографията и фолклора им, като например мини-порцелановите куклички от Виетнам, всяка от които с различна виетнамска носия. Много интересна символика открих в множествената кукла с две лица – на майка и на дъщеря от двата й края, както и друга, побираща в една кукла всичките персонажи от цяла приказка. Емоции предизвикаха и руските кукли за чайници, причудливите форми на куклите от Зимбабве, оригиналната кукла от предаването Ку-Ку, предоставена на музея, тъй като Жени Костадинова е била част от проекта.
Изуми ме фактът, че в Япония за всеки празник имат кукла, дори имат национален празник на куклата. Някои впечатляващи японски кукли, които видях са котето, което маха с лапа и кани гости и клиенти, трите маймунки, кокеши и дарума.
Кокеши е най-популярната сувенирна японска кукла, изработена от дърво, без ръце и крака, като интересното е, че две еднакви кокеши няма, тъй като лицата и дрехите им винаги се правят различни. Дарума е най-старата кукла в Япония, която носи името на будисткия монах Бодай Дарума, основоположник на дзен-будизма в Япония. Символ е на силата на духа, а също е наричана “кукла на желаниeто”. Дарума има две празни бели очи и когато японците си пожелаят желание, рисуват лявото око, а ако желанието им се сбъдне, рисуват и дясното око.
В арт-къщата се намира и значителна с обемите и разнообразието си колекция на български фолклорни кукли. Трогателна е историята на колекционерската сбирка на Василий Гордиенко, определена от експерти-етнолози като движимо културно наследство. Тази колекция неговата дъщеря, Евгения, дарява след смъртта му на арт-къщата. Тя е значима не само с уникалните си над 300 кукли, но и заради връзката между баща и дъщеря, от която е създадена. Василий Гордиенко е бил балетист в Музикалния театър в София и купувал редовно на дъщеря си списание “Направи си сам.”, където във всеки брой имало хартиена кукла, която баща и дъщеря правили заедно. В последствие таткото започва да купува кукли от Задругата на майсторите занаятчии и Съюза на българските художници, а дъщерята става танцьорка в националния танцов ансамбъл Филип Кутев и обикаляйки света, носи на баща си по една кукла от всяка държава, която посещава. Колекцията му от български кукли с фолклорни костюми е от периода 1960-2010 година и проследява развитието на занаята кукларство, представяйки техники и стилове, които днес вече не се поддържат.
След тази обиколка слязохме на партерния етаж, където видях многото наградени кукли-ангели на деца, участвали в първия национален детски конкурса “Виж моя ангел”, организиран от арт-къщата. Отрупаните с ангелски кукли рафтове на стените изразяваха цялата надежда, вяра, сила, чистота и смисъл, които деца от цялата страна са вложили при изработката на куклите си за участие в конкурса. Гледката ме порази, но друго нещо ме остави съвсем без думи. Попитах къде са куклите-ангели, които са били изпратени за конкурса, но не са били отличени сред призовите места. Тези кукли са участвали в благотворителен търг в полза на дете, страдащо от рядък мозъчен тумор. Беше ми малко трудно да сдържа емоциите си, осъзнавайки, че детската ангелска надежда, създадена от сърцето през ръцете, буквално е материализирала надежда за дете, което е имало нужда от такава. Също толкова въздействащи са и картите с ангелите на деца, участвали в конкурса, създадени в подкрепа на каузата на фондация "Искам бебе". От едната им страна има фотографии на кукла-ангел, а от другата са част от писмото на детето към неговия ангел.
В арт-къщата има няколко пространства за събития. Едното е с картини, книги и красива сцена със столове около нея. Там могат да се видят и закупят някои от книгите на Жени Костадинова. Съседното пространство се нарича "Творилница" и е място за детски работилници, празници и събития. Там могат да се открият множество комплекти "Направи си сам кукла" с различни герои от приказки и филмчета. Разкошна гледка са вече създадените от такива комплекти кукли, поставени над красивата кехлена камина. Наистина впечатляващо място в сърцето на столицата за деца и възрастни - духовни ценители.
Повече за озаряващата Арт-Къща с музей "Куклите" можете да откриете на http://www.arthouse-kuklite.bg/ и на вълшебна обиколка на място, след резервация на телефон 0888860934.