Познавам Мая Узунова над 10 години, през които се обучавахме в една и съща школа за психодрама - групова терапия, базирана на креативността и спонтанността у човека. През това десетилетие, Мая винаги работеше много отговорни аналитични работи в технологични компании. Правеше ми впечатление със смирението и задълбочеността си, както и с вечната благодарност към трудностите в живота. Наскоро разбрах, че Мая е напуснала дългогодишната си корпоративна кариера, за да последва знаците по пътя си и да се отдаде с любопитство на онова, което я кара да бъде истински жива - създаването на дигитално духовно изкуство. Срещнах се с Мая, за да науча повече за нейните избори, а тя реши да даде светлина на своята история - да създава.
Мая, коя си ти? Би ли се описала като личност, като творец, като предприемач?
Ако се опиша, ще задам някаква завършеност, която в момента не чувствам в себе си, нито като предприемач, нито като творец. По-скоро мога да маркирам някакви елементи, които виждам в себе си в момента. Някой, който е изпробвал вече доста неща и най-накрая реши да се свърже със себе си и с желанията си, с тежненията си, човек, който е решил да се изхранва с нещата, които обича да прави, а не през нещата, от които се страхува.
Какво създаваш?
Създавам картини, като моите боички са фотографии, които аз съм правила. Това са кадри, които са така хомогенно преплетени един в друг, че не се виждат като колаж, а по-скоро като модели на повторяемост. Влече ме да правя картини, които са свързани с темата за духовността и това е нормално, тъй като тя ме е привличала цял живот. Под духовност разбирам много неща – най-вече работа върху себе си, тя е важна част от духовния път. Определено не вкарвам някакви разбирания, че трябва да сме позитивни и такива неща. Откровено мисля, че крайният позитивизъм води до неврози и това не е духовно, това е болестотворно.
Защо го правиш?
Защото много ми харесва. Защото обичам да присъствам в едно състояние, което е полу-медитативно - хем съм в съзнание, хем умът ми блуждае. Аз съм много ментален човек и този тип състояние е буквално нужда.
Кога получи своята дарба и има ли други хора в рода ти, които творят и които са предприемачи?
Не знам дали имам дарба, но знам, че майката на майка ми – баба ми, когато е дошла в София, се е явила на изпит в Художествената академия без подготовка и е била приета от първия път. Помня, че пееше много хубаво, но така се стече живота й, че никога не се реализира като творец. Всъщност единствената брънка творци са по нейна линия – нейният род, всичките са бохеми, творци, певци, художници, журналисти. Предприемач нямам в рода си освен другата ми баба – майката на баща ми, която е била шивач и от уста на уста са припознавали нейните услуги и се е издържала от това навремето. Но да, казвали са ми, че имам вкус и допускам, че имам някакъв талант.
Как започна да твориш?
Първият ми опит беше, когато се опитах да стана фотограф. Веднъж снимах сватба и разбрах, че по-скоро искам да правя художествена фотография. Усещането ми беше, че ако остана в тази сфера, ще направя от любовта на живота си проститутка, защото това не ми донесе нищо съществено. И се отказах от идеята. Над 15 години се занимавам с фотография, но ми отесня. Прорисувах. 10-тина години по-късно пак ми стана тясно - не мога вече само да рисувам. Като ученичка обичах да рисувам, но тогава бях взела решение, че хобито си няма да превръщам в професия, за да не ми омръзне. Оказа се, че е оправдание за това да седя в страховете си. Страховете на човека, който е свикнал да получава заплата и който се страхува да остане без приход. Финансовата сигурност е това, което ме е държало в примката на корпоративния свят близо десет години.
Как се чувстваше в тази примка близо десет години?
В началото беше справедливо. Вътрешният ми договор, който бях подписала със себе си, беше ок, давам си 8-10 часа на ден под наем, за да имам приход да водя другия живот, който живея. Само че за мен това се оказа доста по-невъзможно, за разлика от други хора, които добре се справят с тази договореност. Понеже съм много отговорен човек не можех да си претупвам работата. Не можех да обещая нещо, което да не го свърша. Доведе до това, че работих по 14 часа на ден и серия от бърнаути. Първо влязох в болница. Оказа се, че не познавам процедурата за подаване на болничен, тоест аз до този момент никога не бях излизала в болничен, но ми се наложи да отсъствам един месец и по този начин разбрах, че нищо не се срути без мен. Урокът беше твърде тежък и смених работата. Оказа се, че не мястото е проблемът. Балансирах си поведението, но влязох в серия от бърнаути.
Разбра ли на какво се дължи това?
Не бях свързана със себе си. Отдавах енергията си на дейност, която е много извън мен – цифри, финанси – неща, с които имам аналитичността да се занимавам, въпросът е доколко това хранеше душата ми, освен че хранеше тялото ми. Оазисът ми беше да се занимавам с лека форма на програмиране. Това ме връщаше в студентските години, понеже дипломната ми работа, макар да съм филолог, е свързана с програмиране. Това ми харесваше, но не с това исках да продължа да се занимавам. Истински ме влечеше да водя медитации, енергийна работа, астрологични консултации... и така започна сериозното търсене. След като осъзнах, че основната причина да стоя в корпорацията е страхът от това да не остана без пари, се случи промяната.
Кога дойде преломният момент?
Преломният момент беше, когато след цялата тази серия от бърнаути отключих доста тежка депресия, която премина с психологическа и психиатрична помощ. Получих много подкрепа и от хората на работното ми място, но всъщност разбрах, че този страх от това да не остана без приход, толкова ме е отделил от мен си, от същината ми, че аз нито една секунда от деня не живеех себе си и си обещах, че ще започна да живея себе си. Дълго време не можех да направя акта да напусна тази работа, защото не виждах посока.
Колко време ти отне, за да реализираш решението си?
Две години. Катализаторът беше скандал с шефката ми, който се случи ден след като много важен за мен човек ми каза “Мая, един шаман докато не е на пътя си, е обречен на страдание.” С което не казвам, че съм шаман, просто разбрах, че не съм на пътя си и че ако не променя нещо драстично, се обричам на страдание. Този скандал и арогантното отношение повдигнаха въпроси като – аз наистина ли заслужавам това и това ли е моят избор? Така се свързах с един много силен гняв - той ми помогна да събера силите и да си подам оставката. Тук много ме подкрепиха родителите ми в моето решение и това промени живота ми. Не знаех какво ще правя. Единствено знаех, че имам интереси в много области и не може да не стане нещо. Знаех, че имам нужда от минимум един месец пълна почивка.
Реално душата ти и тялото ти от колко време имаха нужда, за да се възстановят?
Реално тялото ми имаше нужда от десет дена, само че да знае, че не се връща на предишното място. Месец и половина след като приключих, се събудих с лого и бизнес идея. Първата бизнес идея се провали, защото отново не правих точно това, което исках. Тоест не се случи веднага да се свържа с нещото, което искам да правя. Провалът ми показа, че не е това.
Как избра с какво точно ще продължиш да се занимаваш?
След като взех решението, че ще се занимавам с нещо визуално започнах да търся информация може ли да се продава това нещо и тогава за пръв път разбрах, че можеш да продаваш в интернет дигитални продукти. В моя начален етап вече беше ясно, че искам да продавам дигитален продукт. И започнах да търся какви възможности има и къде съм аз.
Каква беше първата ти бизнес идея?
Първата идея беше дизайн за дигитална декупажна хартия. Започнах да я правя, хората я харесваха, но никой не я купуваше. Оказа се, че причината е много проста – не е толкова популярно нещо, за да изградиш бизнес и е свързано с трудности за самия клиент. Тоест не си бях направила достатъчно добре проучването от една страна и от друга – осъзнах, че това, от което бягам и от което ме е страх е да правя самостоятелна картина. Декупажната хартия може да представлява фрагментирани елементи, които не са цяла картина – човек си къса части от нея и си прави негови неща, но не е цяла картина. После отидох в безшевна хартия, но се оказа, че там има страшно много условности, които не ми харесаха. И така пазарът ме набута в това да се сблъскам със собствените си страхове и да започна да правя картини. Приех провала и започнах да създавам нещо, което аз самата бих могла да нарека картина. Един ден смятам, че правя много красиви неща, друг ден смятам, че са пълен боклук. Но в света на бизнеса всъщност това няма значение.
Кое е онова, което има значение в света на бизнеса?
Това, което има значение, е да разбираш добре нуждите на твоите клиенти. Разбрах, че хората имат нужда от спокойствие, търсят картини, които им носят тишина, така да се каже, най-вероятно защото се чувстват претоварени. Разбирам тази нужда, тя е и моя. Другото нещо, което се търси са визии, които засилват нивата на допамин и серотонин, което е толкова естествено след пандемията.
Какво е твоето творчество?
Като стилистика категорично съм в абстракцията. Тя е пространството, в което всичко ни е позволено. Там може да се случи това, което във физическия свят не може. Всяко нещо може да съществува като чиста концепция, без да бъде изкривено от реалността, в която живеем. Това е мястото, в което нямаш граници. Абстракцията позволява да направим опит да предадем непредаваеми идеи, особено когато навлизаме в сферата на езотериката и споделяме неща, за които нямаме думи.
Какви са посланията, които влагаш в твоите картини?
Духовното изкуство ми дава свободата да вляза в различни идеи и схеми, които са в много посоки. Обичам да правя мандали. Те могат да са както съвсем абстрактни, така и в тях да са вплетени много земни или водни елементи. Например една от мандалите ми е само от снимки на вода. Водата, която смятаме, че няма форма, успя да образува една мандала, която има форма. Ползвам рисунъка на водата, рисунъка на скалата, рисунъка на отразените нощни светлини, за да предавам различни разбирания на идеята за единство и хармония. По този начин, чрез природните елементи, заземявам мандалата, приближавам я до реалността през елементите на земята.
Това ме навежда на мисълта за фракталите.
Да, и друг човек ми е споделял тази асоциация за фрактали, защото при мен има страшно много детайл и елементи, които не се виждат докато изображението не се увеличи. Определено мисля, че съм различна и това е, защото успях да се свържа със себе си автентично. Слоганът ми е “Нарисувано със светлина”, което идва от една страна от фотографията, от друга страна от темата, която е духовност и осветляване.
Как е името на бранда ти и откъде идва това име?
Mauri. Моите инициали са това, с фамилията на баща ми и фамилията на майка ми, като във фамилията на майка ми поправям една трансгенерационна грешка и също обединявам двете фамилии.
Звучи ми като че споделяш наследство.
И аз така го усещам. Много държах името ми да съдържа и двете фамилии, носи много личен смисъл. Ние не можем да се докоснем до духовното без да сме свързани със собствените си земя и корени, и аз ги преплитам в името на бранда си.
Имаш ли обратна връзка къде заживяват твоите продукти?
В холове, в пространства за почивка, в спални, дори в детски стаи. За тези знам. Знам, че са ги печатали на домашни принтери и са много доволни от печата и са много впечатлени от детайла.
Има ли нещо, за което не сме говорили, а би искала да споделиш?
Допускам ли възможността за провал? Допускам я. Ще видим. Гледам да живея тук и сега. Радвам се, че се осмелих.
Творчеството на Мая Узунова може да бъде открито тук: https://www.etsy.com/shop/MauriWallArt