Здравей, Моника, разкажи ни за себе си.
Определям се като пъстър и причудлив образ, зодия “Водолей”. Родена съм на 02.02. - дата която като дете ме смущаваше, а сега е нещо, което винаги споделям. Родом съм от едно китно градче в полите на централна Стара планина. Завърших Професионалната гимназия по икономика в Сливен, следвайки препоръките на родителите ми. Висшето си образование продължих в Икономически университет във Варна. Работих и учих, но това не ми попречи да завърша успешно магистратура и бакалавър със специалност “Корпоративни финанси”. Винаги съм искала да уча в художествена гимназия, както и да пея на голямата сцена. Като дете спечелих, няколко конкурса за народно пеене, но времената бяха такива, че тези професии не се приемаха като основни и доходоносни, така че с пеенето и рисуването всичко приключи още там, около седми клас. Искам да призная, че не съжалявам за нито една минута отдадена на микро и макро икономиката, както и финансовата литература, тъй като те възпитаха в мен последователно мислене и страхотна финансова основа, създадоха ми ценни приятелства и познанства.
В мен живеят две личности: едната е финансист, който обожава теми като инвестиции, мениджмънт, маркетинг, приложна психология и другата личност е на нейтив творец, който над 20 години не намираше място за най-любимото си: да рисува, да пее, да създава, да твори. В момента освен творческата дейност, която развивам около двете книги, които издадохме с дъщеря ми Даян и с подкрепата на цялото семейство, работя в голяма корпорация. Занимавам се с обучения на хора и създаване на атрактивни онлайн курсове на бизнес теми за стотици служители. Близо 14 години съм в една и съща компания и предвид бързоразвиващия се пазар на труда не знам това колко похвално е, казвам го с леко намигване. Всичко, което до момента ми се е случило в личен и служебен план допринесе с опит, знания и увереност, благодарение на които създадох нещо собствено - двете ни книги с авторските илюстрации, които красят стените и дрехите на десетки дами.
Защо се насочи към писането на авторски детски книги?
Любовта към литературата се породи в мен от най-ранните ученически години. Още във втори клас написах първото си стихотворение и там някъде се пося зрънцето на тази мечта - да имам собствена книга. Мечта, която над 20 години търсеше светлина, за да покълне. Като дете помолих пра-дядо ми да напечата на личната си пишеща машина стихотворения, които бях измислила. Занесох ги в директорския кабинет, за да бъдат редактирани от директорката на училището ми. Старателно ги изрязах и подвързах и така се появи първата ми детска книга и то в три копия. След това дойдоха години на личностно развитие, израстване в компанията в която работя, смяна на града, в който живея. През първото ми майчинство изцяло бях погълната от притеснения, имах идеи, но те си останаха нереализирани. След близо 4 години, се появи и нашия син и тогава вече нищо не можеше да ме спре. Идеите обърнах в действия и то не сама, а заедно с дъщеря ни, Даян, която участваше в целия процес по илюстриране на първата книга. Водеше ме само една мисъл - да завърша книгата и да не се отказвам.
Как участва дъщеря ти в процеса - разкажи ни за нея?
Даян беше причината да не се откажа и да завърша първата ни книга. Тя ми бе поставила срок за завършване до рождения й ден. Събрах всички мои детски стихотворения - тип приказки - оформихме целия предпечат и проектът беше готов. Получи се една класическа стихосбирка с бели страници и черен шрифт. Това не бяхме ние. Обърнах се към малката и я попитах иска ли двете да нарисуваме илюстрации към всичките 44 стихотворения. И така започна голямото рисуване - либителско, неподправено, взаимно, топло и искрено. Книгата претърпя повторно оформление и стигна до момента на издаването й. Първоначалната идея беше да напечатам десетина бройки за близки и приятели, но живият интерес доведе до стотици бройки и изчерпване на един оптимистично голям печат. Това на кратко е историята на първата ни книга “Хайде, мамо, прочети ми пак”, от която останаха последни бройки и скоро предстои да бъде преиздадена.
С каква идея създадохте книжките “Приключенията на Ягодка и Картофчо” и “Хайде, мамо, прочети ми пак!”?
След като усетихме магията на това, което създадохме сами и цялата любов на познати и непознати хора със случването на “Хайде, мамо, прочети ми пак!” по естествен път дойде и втората ни книга “Приключенията на Ягодка и Картофчо”. Даян ме попита, ще има ли нова книга за следващия й рожден ден. Честно да си призная това ми изглеждаше нереално и непосилно за реализация. Докато един ден, на път за солната стая в квартала ни, бързащи в мразовита, зимна, виелица, возех малкия в количката, а Даян на рампата отзад, се прокрадна идеята за Ягодка и Картофчо или Даян и Михаил, или всяко едно детенце, което ще се припознае в нашите ежедневни истории носещи поука, любов и спокойствие. Още същия ден се прибрахме и направихме същото, което бях направила като дете. Подвързахме една книжка, написахме 3 кратки истории в рима и това беше началото. Този път исках книгата да е професионално направена, да няма забележки по външния й вид и оформление, да е редактирана от професионалист и да получа мнения от хора, които кипят в тази сфера преди издаване. Записах курсове за предпечат, дизайн и работа с няколко професионални програми за обработка на изображения и книги. Проучих как се издава книга, като автор издател без посредници и издателство. Така сбъднахме втората ни книга, като и в двете Даян е официално вписана като илюстратор.
Какви отзиви получаваш най-често от твоите читатели?
Получавам стотици снимки, отзиви и съобщения за това как децата искат отново да препрочитат “Ягодка и Картофчо”, как намират книгата близка до тях и дори искат да я оцветяват. Илюстрациите са рисувани на ръка от нас, с моливи по много непринуден и близък до детското рисуване начин и си мисля, че това също допринася децата да припознават книгата, като толкова любима. И “Хайде, мамо…” и “Ягодка и Картофчо” са пропътували километри до Испания, Германия, Англия, САЩ, Чехия, Гърция и други места по света.
С какви трудности си се сблъскала в творческия процес и как ги преодоля?
Най-голямата ми трудност беше това да пусна “Хайде, мамо, прочети ми пак!” за продажба. Бях несигурна, но осъзнах, че това е неминуемо, това са нещата от живота и винаги ще има едно “Ами, ако”. Урок, който научих в целия процес покрай двете книги е да довършвам нещата до край. Няколко пъти бях на път да се откажа. Процесът около двете книги се случваше вечер, след 22 часа, когато децата спят. Сядах на компютъра и действах, беше ми трудно, но и удовлетворяващо. Мъжът ми често ми напомняше за целия път, който бях извървяла и това ми даваше кураж да продължа.
Ти си много активна в социалните мрежи и ежедневно създаваш забавно съдържание. Все пак има ли истории от творческия ти процес на автор, които силно се открояват и които не си споделила досега?
Целта ми е моята история да вдъхнови още някой да се обърне към мечтите си. Това, което ми допада в социалните мрежи е една прекрасна общност от интелигентни, ангажирани и осъзнати хора, които не само говорят, а действат. В Instagram открих страхотни приятелства, които прераснаха в реални отношения на грижа и взаимна подкрепа.
Как изглежда един твой ден?
Ставам рано, за да си помогна с организацията на дома преди децата да са се събудили. Приготвяме се и всеки поема по своите задачи. В работата си давам всичко от себе си, тъй като я обожавам. Следобед бързам, за да взема децата и да продължим с ангажиментите си - тренировка, важни срещи или разходка. Ценя домашно приготвената храна и отделям време за нея. Обичам да чета, дори само мисълта за хубава книга ме кара да се усмихна. Понякога рисувам и гледаме хубави филми у дома. Времето със семейството и то сред природата е незаменимо за мен.
С какво най-много се гордееш?
Едно от нещата, с които се гордея, е че успяхме да издадем и да разпространяваме “Приключенията на Ягодка и Картофчо” съвсем сами. Предстои преиздаване на “Хайде, мамо, прочети ми пак!”, предстои втората част на “Приключенията на Ягодка и Картофчо”.
Благодаря ти за това интервю. Има ли нещо, за което не те попитах, а за теб е важно да споделиш?
Аз благодаря. Това, което искам да споделя, е призив. Вярвам, че всеки човек се ражда добър. Призовавам и пожелавам добрина в хората, благодарност и вяра. Вярвайте и сбъдвайте мечтите си, точно онези - детските!
Повече информация за творчеството на Моника:
https://monikaboeva.com
Instagram: @monikaboeva
FB Page: @monikasbooks
Снимки: личен архив.