Как научих за книгата, кога и защо започнах да я чета
“Пътят на твореца” е книга – наръчник за творческо развитие и съзидателност, създадена през 1992 година от Джулия Камерън. За пръв път видях книгата преди повече от пет години в личната библиотека на моя приятелка. Съвсем интуитивно тогава бях привлечена от високата планина на корицата, която асоциирах със свобода, опознаване, развитие, богатство, разнообразие. Помня, че се поинтересувах бегло и приятелката ми сподели, че е наръчник за креативност с дванадесетседмична практика, не се чете наведнъж, а се пишат и правят някакви задачи. Тогава това ми се стори твърде много за една книга и я подминах, защото не бях готова за подобна отдаденост.
През пролетта на 2023 започна да я чета. Усещах, че ще бъде процес на трансформация и се страхувах да направя първата стъпка. Случи се в началото на юни, 2023 година, когато в рамките на една и съща седмица, след емоционални разговори, се разделих с трима много близки за мен хора, които над десетилетие бяха важна част от живота ми, но в настоящето вече не се виждахме един-друг, а виждахме само старите си неактуални версии. Тези раздели освободиха огромно вътрешно пространство, предизвикаха силна болка и почувствах, че каквото и да изисква тази книга, имам достатъчно ресурс за инвестиране. Видях "Пътят на твореца" като възможност да се свържа с творческата си природа по нов начин и да я развия в естествена посока. Пристъпих без очаквания за резултати, просто усещах, че моментът е настъпил.
За кого е тази книга
“Пътят на твореца” е подходяща за всеки, който създава нещо – пише, рисува, музицира, блогърства, прави подкаст, създава компании, пише код, строи, готви, шие, градинарства – за всички създатели, които имат нужда да се свържат с блокираната си творческа енергия и да засилят връзката си с естествения поток на живота. Цялостно отзивите за книгата са изключително полярни – хората или тотално я отхвърлят, или я идеализират. Според мен това няма нищо общо със самата книга, а с нивото на готовност за промяна и съзидателност у всеки читател. Аз не мога да кажа, че книгата промени живота ми, но със сигурност ми помогна да променя възприятията си към всяка форма на творчество в Природата и връзката ми с моята съзидателна сила.
Какво съдържа книгата
Книгата се състои от 12 глави, всяка от които е посветена на възстановяване на дадено усещане, за което се работи през съответната седмица. Архитектурата на възстановяване е следната: Възстановявене на усещането за 1) сигурност; 2) идентичност; 3) сила; 4) пълнота; 5) шанс; 6) изобилие; 7) връзка; 8) жизненост; 9) състрадание; 10) самозащита; 11) независимост; 12) възвръщане на вярата. В самото начало, когато разбрах, че ще трябва да пиша системно, си купих две тетрадки формат А4 с красиви корици и качествена хартия, които бяха важни спътници в този опознавателен и трансформационен процес.
Какви практически елементи включва книгата
Сутрешни страници. Това са три страници спонтанно писане всяка сутрин на абсолютно всичко, което ни хрумва в този момент, като не е препоръчително да се споделя с никого. Написаното в сутрешните страници не е нужно да бъде естетическо, артистично или креативно. Много често аз пишех за релефа на тапетите, за това какво предстои през деня, за високите температури навън и други съвсем прозаични неща. Първите две седмици сутрешните страници предизвикваха силни съпротиви в мен, най-вече защото, не виждах особен практически смисъл и ги възприемах като загуба на време и енергия. Сутрешните страници са половинчасова индивидуална среща със сянката ни, онази наша тъмна вътрешна страна, която е добре да познаваме и приемаме. Целта им е да дадат пространство на така наречения “вътрешен критик” да изрази каквото има да изразява, да помрънка, да се оплаче, да се развихри в определени времеви и пространствени граници, и да не ни заглушава през останалата част от денонощието. От третата седмица нататък сутрешните страници ми бяха станали като ритуал, за който ставах половин час по-рано ако се налага, само и само да го правя, защото осъзнавах смисъла и вече виждах практическите ползи. Усещането е доста емоционално, пълно с инсайти, лековито и освобождаващо.
Творчески срещи. Те се правят веднъж седмично, като не е важно количеството време или пари, които се отделят за дадена среща, а това да се планира нещо за нас, което желаем и ни се струва игриво, забавно, приятно и на което отиваме сами, за да заведем вътрешното си дете. За разлика от сутрешните страници, които имат освобождаващ ефект, ролята на творческите срещи е да ангажира сетивата ни, да ни вдъхнови и да запълни съзидателния ни вътрешен резерв.
Според дългогодишния опит на авторката от преподаване на този курс, хората по-често пропускат творческите срещи, в сравнение с писането на страниците и правенето на задачите и проверката. Хипотетично обяснение е, че страниците и задачите се възприемат като работа и отговорност, тоест е важно и нужно да се прави, а срещите са игра и забавление и някак нагласата на хората с блокирана съзидателност към това да се отделя ресурс за игра е далеч по-чужда.
Творчески задачи. Всяка седмица има по около десетина задачи, които целят възстановяване на блокираната енергия и развитие на нови възможности. Ето и някои примери за подобни задачи: рисуване на сцена или комиск от упражнението за чудовищния салон на славата, писане на благодарствено писмо до отдавна забравен наставник, писане на въображаеми животи, създаване на творчески утвърждения, практикуване на Молитвата на твореца, създаване на личен творчески олтар, упражнение със стаята от детството, писане на писма от 8- и от 80-годишното ни Аз, идентифициране на капаните на добродетелта и много други.
Седмична проверка. Всяка седмица завършва със седмична проверка, която цели рефлексия, отчетност, ангажираност, проследяване на напредъка. За мен най-ценното беше проследяването на синхроничността. Например в седмицата за възстановяване усещането за сигурност стана силно земетресение, което е един от най-големите ми страхове, но по време и след земетресението изпитвах някаква необяснима базисна сигурност. В седмицата за възстановяване на усещането за шанс, един от електромерите на къщата ни направи късо съединение точно, когато бях на две стъпала разстояние от таблото, гръмна и се запали буквално пред лицето ми, като абсолютно нищо не ми се случи, което си беше чист шанс. В седмицата за възвръщане на вярата неочаквано ме поканиха на събеседване в една творческа институция, в която винаги съм си мечтала да работя, което съвпадаше като ден с празника Голяма Богородица - многоуважаван от всички живи и починали жени в рода ми по майчина линия. Приех го като символна благословия от майките в рода ми.
Как ми повлия практиката по книгата
Този процес доведе до опознаване на творческите ми нужди и ресурси, по-ясна изразност, автентичност, смелост и отваряне към потока от жизнена енергия. Започнах да възприемам своята съзидателност много по-отговорно, да я уважавам и да се грижа за нея. Станах по-уверена и смела да създавам, като промених представата си за творчество, свързвайки го с Природата, Духовността и всички естествени процеси.
Препоръки за хората, които тепърва ще четат книгата и ще практикуват
Предвидете си време. Отделете си по 30 минути за писане на сутрешните страници в продължение на 84 дни. Отделете си поне един час седмично, в който да можете да останете насаме със себе си и да отидете на творческа среща, която не включва никаква форма на офлайн и онлайн комуникация с близки, приятели, колеги, шефове, деца, партньори, родители, котки, кучета, домашни любимци – никой, един час само и единствено със себе си. Отделете си около 2 часа седмично за творческите задачи и още 30 минути за проверката в края на седмицата и 30 минути задълбочено четене на следващата глава. Сумарно това прави около 6 часа седмично в продължение на 12 седмици за фокусирана работа.
Започнете. Започнете, когато сте готови, но не отлагайте, защото никога няма да имате идеалните условия, а когато се впуснете в процеса, или ще намерите начин да го случвате, или съпротивите ще се окажат твърде силни и ще се откажете, но за да разберете къде сте трябва да действате. Действайте и Вселената ще разпознае смелостта ви и ще ви помогне.
Очаквания. Няма как обективно да се формират конкретни очаквания. Ще има всякакви моменти, емоции, преживявания, често може да искате да зарежете всичко, да се откажете, да го оставите за по-подходящи времена и т.н. На мен ме отрезви уж случайно събитие, когато към края на втората седмица видях в местната църква некролога на мой връстник. След шока и тъгата, си припомних всъщност колко сме преходни и това ми вдъхна решителност да действам докато мога.
Любими цитати от книгата
Споделям някои от многото цитати, съпътстващи текста в книгата, след получено писмено разрешение от издателството за публикуването им.
“Творчеството е божествена енергия, протичаща в нас, на която ние придаваме форма, подобно на светлина, преминаваща приз кристална призма. Когато сме наясно кои сме и какво вършим, енергита тече свободно и без напрежение.”, Джулия Камерън
“Рисуваме не чрез очите, а чрез вярата си. Вярата дава очи.”, Еймъс Фъргюсън
“Защо наистина Бог трябва да е съществително? Защо да не е глагол... най-въздействащият и най-динамичен от всички?”, Мери Дейли
“Научете се да общувате с тишината в себе си и не забравяйте, че всичко в този живот има своя цел.”, Елизабет Кюблер Рос
“Затварям очи, за да виждам”, Пол Гоген
“Художниците, които търсят съвършенство във всичко не успяват в нищо.”, Йожен Делакроа
“Творчеството е игра. Свободна разработка с избрана от вас материя.”, Стивън Нахманович
“Липсва ни смелост не защото нещата са трудни. Те са трудни, тъкмо защото ни липсва смелост.”, Сенека
“В изкуството няма “трябва”, защото изкуството е свобода.”, Василий Кандински
“Изгубени сте в мига, в който разберете какъв ще е резултатът.”, Хуан Грис
“Не се страхувай от грешките – такива няма.”, Майлс Дейвис
“Творчеството е само проекция във форма на вече съществуващото.”, Шримад Бхагаватам
“Платното никога не е завършено. Просто е оставено на интересно място.”, Пол Гарднър