Този текст е преработена версия на академично есе в курс от магистърска програма по "Трудова и организационна психология".
Благодаря на ръководителя на курса, гл. ас. д-р Витанова, за теоретичната задача и прегледа на текста.
Специални благодарности на Петър Йорданов - Бъни, www.BunyVerse.com – концертиращ музикант, мултиинструменталист и водещ на музикални обучения, за възможността за участие в групови хандпан сесии и насърчение. Както и на всички останали, провокирали и допринесли за тази споделена опитност.
Въведение
Комуникацията е съществена за успешната работа в екип. Въпреки това, често се появяват емоционални и психологически бариери, които ако останат неразпознати и неадресирани биха могли да предизвикат конфликти и ниска ефективност. Експресивните методи от изуството предлагат един оригинален подход за работа с тези бариери. В този текст ще разгледаме потенциала на музиката за преодоляването на емоционалните и психологически бариери в комуникативния процес. Ще насочим вниманието си върху потенциала от групови музикални сесии с хандпан през психодрама релации.
Комуникация при работа в екип
Работата в екип представлява съвместна дейност, при която група от хора с различни умения и компетенции обединяват усилията си за постигане на общи цели. Основни характеристики на продуктивното екипно функциониране са взаимното доверие, успешната междуличностна комуникация, ясното разпределение на ролите и способността за справяне с конфликти. Ефективната комуникация е важен компонент за успеха на екипната работа, тъй като тя улеснява екипните процеси като координация, кооперация и стои в основата на доверието между членовете на екипа
Комуникацията е процесът на обмен на информация между индивиди или групи чрез вербални, невербални и писмени средства. Основни елементи в комуникацията са комуникатор, получател, перцептивни екрани и съобщение.
Два са основните компонента, съдържащи се в съобщението - когнитивен и афективен. Афективният компонент включва интензитета, силата и поведението на комуникатора, като ролята му е да обогати съобщението и да придаде завършен смисъл. В тази връзка разбирането и управлението на емоциите от страна на комуникатора е важно за доброто управление на този компонент.
От друга страна, перцептивните екрани на участниците също влияят върху еднозначността, яснотата и качеството на изпратеното и полученото съобщение. В перцептивните екрани влизат “личните фактори, които всеки човек привнася в междуличностната комуникация, като възраст, пол, ценности, убеждения, минал опит, културни влияния и индивидуални потребности.” (Нелсън & Куик, 2017)
От казаното дотук можем да допуснем, че субективността на различията биха могли да доведат както до обогатяване на комуникацията, така и обратното – до неефективен комуникационен процес, поради съществуване на бариери.
Емоционални и психологически бариери
Комуникационните бариери са различни фактори, които блокират комуникацията. Някои от тези фактори са: физическо отделяне, полови различия, статусни различия, културно разнообразие, език.
Съществена роля в неуспеха на комуникацията също така играят емоционалните и психологическите бариери. Емоционалните бариери в комуникацията се отнасят до неразрешени страхове, липса на увереност или негативни емоции, които скрито или явно влияят на комуникацията. Психологическите бариери отразяват предразсъдъците на членовете на екипа. В процеса на екипна работа тези бариери предизвикват спад на доверието и ниска продуктивност.
Наличието на тези бариери от която и да е страна на участниците в комуникационния процес, би могло да доведе до липса на “среща” между афективния компонент на изпратеното послание и перцептивните прозорци на участниците – както за получаване, така и за последващо отразяване през обратна връзка, а оттам и до неефективност.
Предизвикателството за работа с този вид бариери идва от нуждата от внимателен подход към интимността и дълбочината на субективния личен опит. Имено затова и традиционните методи, подходящи за преодоляване на останалите видове бариери, базиращи се на когнитивни и вербални подходи, в този случай не биха пожънали особен успех. Това налага нуждата да потърсим неконвенционални решения за преодоляването на този специфичен вид комуникационни бариери. Един възможен подход биха били експресивните методи.
Видове експресивни методи
Експресивните методи се позовават на изкуството и взаимодействията, чрез които участниците се стремят да изразят и разберат своите чувства и емоции, както и тези на другите в групата. Такива методи са например преживелищните и действени подходи като психодрама, социодрама и плейбек театъра. Някои експресивни методи минават през визуалните стимули и възприятия. Не на последно място имаме и универсалния език на музиката. В основата на всички изброени стои създаването на безопасна среда за свободно себеизразяване без оценки и спонтанно свързване.
Психодрама и социодрама. Чрез симулация на конфликти и социални сценарии, участниците могат да изследват различни гледни точки и емоции. Това не само намалява напрежението, но също така насърчава емпатията и разбирането.
Рисуване и фотография. Участниците имат възможност да изразят своите чувства чрез рисунки, фотографии или колажи от визуални елементи. Това им позволява да видят вътрешния свят на другите и да изградят по-силни връзки.
Метафорични асоциативни карти. Представляват вид проективна методика, която дава възможност за свързване през Несъзнаваното. Това освобождава блокирана енергия, която инак не би могла да се вербализира и разширява възможността за свързване.
Музика и ритъм. Чрез създаване на музика заедно, членовете на екипа могат да се изразят невербално, да се синхронизират емоционално и да открият нови начини за хармонизиране. в комуникацията.
Влиянието на музиката
Музиката предлага естетична форма на комуникация, съдържаща в себе си дълбока идеология и субективния опит на човешките чувства и емоции. (Кокошкарова, 1982) Нейният терапевтичен ефект, изразен в индивидуален или групов план, се проявява в различни форми – като активна музикотерапия чрез пеене, свирене, танцуване, както и рецептивна такава във вид на слушане на музика.
Катарзисният и седативен ефект на музиката са познати още от древността по време на религиозни ритуали и празници за предизвикване на екстаз или транс. Съществуват различни въздействия на музиката, някои от които са справяне с емоционални напрежения, стимулиране на положителни емоции, трениране на умения за емоционална експресия и повишаване на увереността.
Влиянието на музиката представлява изследователски интерес от край време. Един от пионерите в това направление, Gaston (1952) дефинира музиката най-общо като стимулираща и успокоителна. Стимулираща музика, според него, е с “елементи като подчертан ритъм, по-силни звуци, какафония и обособени подчертани тонове”. Докато успокоителната музика е “мелодична, с постоянен характер, като цяло ритъмът не е подчертан, ударните инструменти са слабо застъпени”. (Антонов, 1996)
Blood и Ferriss (1993) изследват различни параметри на музиката, като съобщават за положително влияние на мажорната музика върху удовлетвореността от общуването и груповата ефективност. Също така докладват за корелация между модалността и темпото по отношение на влиянието им върху изследваните лица.
През 18 век музикотерапията започва да се утвърждава като метод за лечение на афективни разстройства, като в края на 19 век интересът към нея затихва, за да се възобнови отново след Втората световна война. В световен мащаб се пораждат различни школи по музикотерапия. В САЩ например се формират три основни направления в музикотерапията – аналитична, емпирично-клинична и социално-психологична, която допринася за развитието на груповата терапия като цяло. (Антонов, 1996)
Специалисти като Lecourt, Jost и Gilhot развиват музикотерапията във Франция. Различни учени като Teirich, издал първия сборник и списание по музикотерапия, допринасят за развитието и изследването на лечебната сила на музиката в немскоговорящите страни.
През 1995 година, след вдъхновение от семинар на проф. Морено в София, в България се създава Асоциация по музикотерапия, обединяваща професионалисти от различни области - музиканти и помагащи професии, която продължава да се развива и до наши дни. (Ахтарова, 2016)
Съществуват различни вариации за употребата на музикални инструменти за терапевтични, консултативни и обучителни цели, но тук ние ще се фокусираме върху потенциала конкретно на музикалния инструмент хандпан.
Хандпан
Хандпанът, известен още като “ханг”, “space drum” и други, е перкусионен инструмент, измислен през 2000 година в Швейцария от Феликс Ронер и жена му, Сабина Шерер. Той е интуитивен музикален инструмент, което позволява на хора без никакъв музикален опит да започнат да свирят на него с въвеждащо обучение от професионалист. Има причудлива форма на две съединени помежду си стоманени полусфери с осем (най-често) издатини и вдлъбнатини около тях, заобикалящи динга в центъра му. Ценното на този инструмент е, че може да свири едновременно ритъм, мелодия и хармония. Ударните инструменти свирят само ритъм, някои свирят мелодия, други мелодия и хармония, а хандпанът съчетава и трите. Както ще разберем малко по-нататък, тази особеност е от ключово значение за защитаваната от нас теза.
Познат е като музикалният инструмент на креативните хора и е предназначен както за естетическа музика, така и за медитации, релаксации и импровизации. Самите му създатели го определят като “музикално огледало, което кара хората да се конфронтират, да се взрат в себе си” (Rohner & Schärer)
Скорошно изследване във Финландия показва ползите на медитативните инструменти, сред които и хандпана, за редуциране на стрес, релаксация и подобряване на концентрацията. (Bogatyrenko, 2024)
Едно евристично обследване от свиренето на хандпан, се фокусира върху развитието на креативния потенциал и емоционалното себепознание. (Baron, 2016)
Прегледът на публикациите по темата показа изключително малко изследвания в областта. Това от своя страна отваря възможност за създаването на такива с уникален принос.
Хандпан групови импровизационни сесии
В продължение на два месеца посещавах седмични групови сесии за свирене на хандпан, в които сравнително малка група – до десетина човека, напълно непознати хора без музикален опит, имат възможност да се учат да свирят и импровизират заедно.
От опита ми на психодраматист установих известни сходства в хандпан сесиите с психодраматичните работа в група. Именно на тези релации се основава и тезата ми, че екипните хандпан импровизационни сесии биха имали благодатен ефект върху приемането на различията и преодоляването на емоционалните и психологически бариери в комуникацията. По-долу ще обоснова няколко теоретични аргумента в защита на тази своя теза.
Груповите хандпан импровизационни сесии, също както психодраматичната работа в група, имат следните сходни елементи:
- Играта – онова, което още Дж. Х. Мийд определя като “play” – спонтанна игра, в която няма победители и победени, няма съревнователен, а импровизационен и творчески характер, за разлика от разграничението, което Мийд прави с “game” – игра, в която има ясни правила, цел, победители и победени, тоест изцяло съревнователен характер.
Спонтанната игра “тук и сега”, която според “Бащата на психодрамата”, Дж. Л. Морено, е ключов елемент за разчупване на “консервата” – всички културни роли и стереотипни наслагвания, по пътя към креативността и спонтанността, присъства с една и съща цел както в психодрамата, така и в груповите хандпан сесии.
- Рамка и правила – които дефинират процеса и дават нужната за групата сигурност;
- Сцена – онова “преходно пространство” (Уиникът, 1999), което позволява да се изгради “добавъчната реалност”, нужна за играта и за трансформационния процес;
- Водещ/и – в психодрамата това може да е водещ и ко-водещ, докато в музикалните импровизационни сесии ко-водещият може да е и самият музикален инструмент;
- Група – групата има ефект на ресурс и катализатор за промяна, служи за “огледало” на всеки един участник и на себе си като единно цяло, което освен рефлексията, подпомага експресията и асоциативното свързване.
- Роли – и в двата случая присъстват, като целта е да се обогатят, където е нужно – трансформират и разширят.
- Техники – психодраматичните техники, основните сред които са “Огледало”, “Дублиране”, “Смяна на роли” и други, се различават по форма от тези на музикалната импровизация, но имат сходни цели и предназначения. (Кипър, 2013)
Възможността, която се предоставя на личността и при двата подхода е вътрешният свят, разгърнат на психодраматичната или на импровизационна сцена, да бъде “проектиран, екстернализиран и превъплътен”. (цит. Холмс, 2018, стр. 332)
Друг аргумент е разгръщането на ролевия репертоар. Категориите на роли по Морено и зоните на съотнесеност по Щерн се изразяват в това, че Трансцендентните роли се съотнасят към Вербалното Аз, Социалните роли към Субективното Аз, Психичните роли към Същностното аз и Соматичните роли към Телесното Аз. В хандпан импровизационните сесии участниците влизат както в Трансцендентни роли – създатели, творци, ролята на магьосник и на божество. В социални роли през формите на импровизация, в психичните роли през съдържанието на самата импровизация и в соматичните роли през акта на участие на тялото в създаване на музиката. При хандпана се свири директно с ръце, които активират движенчески и енергийно цялото тяло.
Третият ми аргумент е свързан с теорията на Хеги за факторите на въздействие (Хеги, 1998) и възможностите на хандпана като музикален инструмент. Както споменахме по-горе, хандпанът е уникален с това, че съвместява в себе си звук, ритъм, мелодия и хармония.
Според Хеги ритъмът е свързан с биоритмите и ритъма на живота, а от там и със соматичните роли, звукът се свързва с чувствата и психичните роли, мелодията е свързана със спомените и историите и оттам със социалните роли, а формата е свързана с преобразуването на новото, релативна на трансцедентната роля. Уникалното в хандпана като музикален инструмент, както споменахме и по-горе, е способността му да съвместява в себе си звук, ритъм, мелодия, хармония, форма, с което предоставя възможност да се работи по всички видове роли, а от там и да се достигне до трансформация и разчупване на емоционални и психологически бариери.
Тезата ми тук е основана на хипотези през релации с психодрамата, където можем да се базираме на емпиричен опит, поради липсата на достатъчно изследвания в спецификата на хандпана. При определени условия, това би могло да представлява и добра мотивация за по-нататъшен изследователски интерес.
В края бих искала да реферирам към един популярен цитат от Джейкъб Леви Морено, “Бащата на психодрамата”, към Зигмунд Фройд, “Бащата на психоанализата”:
“Тръгвам оттам, където вие спирате д-р Фройд. Вие се срещате с хората в изкуствената среда на кабинета си. Аз ги срещам по улиците, в домовете им, в естественото им обкръжение. Вие анализирате сънищата им, аз им давам кураж да сънуват. Аз уча хората да влизат в ролята на Бог...” (цит. Морено, от Холмс, 2018, в предг. от Иерохам, стр. 12)
Питам се, без да имам надеждни и валидни емпирични отговори за момента - а дали можем да помагаме на хората в организационен контекст, да комуникират по-ефективно като преодолеят емоционалните си и психологически бариери, ако първо ги поканим да свържат вътрешните си сцени на една външна музикална и психодраматична такава? А също и дали изследването на ефекта от подобен подход е нещо, от което съвременната наука в България се нуждае?
Заключение
Емоционалните и психологическите бариери в комуникацията могат значително да намалят ефективността на екипната работа. Експресивните методи, като музиката и свиренето на хандпан в група, предлагат иновативен и овластяващ начин за преодоляване на тези предизвикателства, като същевременно укрепват връзките между членовете на екипа. Ползите, които този формат носи са индивидуална експресия на индивида в групата - от частното към общото, както и обратно – от общото към частното. Способ за невербално себеизразяване и комуникация с останалите – по двойки, по субгрупи, като една група и много други. Уникална е възможността за едновременна комуникация на всички участници на един и същ - универсален език, който не се влияе от пол, възраст, националност и други, което води до приемане и синхронизация. Опитът за интегриране на подобни практики в организационната култура би могъл да доведе до по-устойчиво, креативно и продуктивно работно място.
Библиография
- Антонов, Г. (1993). Музикотерапията и нейното приложение при лечение на психичните заболявания. Българско списание по психология, бр. 2
- Ахтарова, Л. (2016). История и развитие на музикотерапията в България. Специфики на музикотерапията, Сборник Идентичност и различия, https://mtisbg.com/Documents/statia_ahtarova_v_sbornik_identichnost2016.txt последно посетен на 18.01.2025
- Блатнер, А. (2014). Драматизирайки Аз-а. Практически приложения на психодраматичните методи, Фондация “Кентавър Арт”
- Богатството на перкусиите - подкаст, еп. 6, BunyVerse – последно посетен на 18.01.2025 https://www.youtube.com/watch?v=U2ayVbm39Gc
- Кипър, Д. (2013) Теория и практика на психодрамата. Дамян Яков
- Кокошкарова, А.С. (1982). Музикотерапия при неврозите. Неврология, психиатрия и неврохирургия, 1, 41-47
- Нелсън, Д., Куик Д. (2017). Организационно поведение. Изток Запад
- Уиникът, Д. (1999). Игра и реалност, Лик
- Холмс, П. (2018). Вътрешният свят и неговото представяне. Критика и хуманизъм
- Шлезингер, И. (1996). Характеристики на музиката и методи за тяхното контролиране, Българско списание по психология, бр. 1
- Baron, Can the Hang Sound-Sculpture be used as a Therapeutic Tool to Influence Change,2016 https://www.hangblog.org/pdf/christopher-baron_can-the-hang-sound-sculpture-be-used-as-a-therapeutic-tool-to-influence-change.pdf - последно посетен на 18.01.2025
- Blood, D.J., Ferris, S.J. (1993) Effects of background music on anxiety, satisfaction with communication and productivity, Psychological Reports, vol. 72
- Bogaterynko, O., Meditative Music as a Method for Stress Reduction, Relaxation, and Focus Enhancement, Finland, 2024, последно посетен на 18.01.2025 - https://www.theseus.fi/bitstream/handle/10024/875906/Bogatyrenko_Olga.pdf?sequence=2
- E.T. 1952, Dynamic music factors in mood change. Music educators J, vol. 37, 4
- https://panart.ch/en/history/the-history-of-panart - последно посетен на 18.01.2025
- https://www.hangblog.org/pdf/rupert-cocke_panarts-free-integral-hang_case-study.pdf - последно посетен на 18.01.2025
Изображения: Корица - Unsplash.
В текста - личен архив.
